Зимата е сезонът, когато природата притихва, за да се събуди отново през пролетта. Макар някои да я считат за беден сезон, ако погледнем сезонния календар, ще се убедим, че това не е така. През зимата тялото ни се нуждае от много топлина и енергия, които лесно можем да си набавим, ако консумираме повече сезонни храни.

Зеленчуци

Зимата разкрива пред нас разнообразие от кореноплодни зеленчуци – ряпа, цвекло, земна ябълка, моркови, пащърнак, картофи, сладки картофи, лук. В началото на сезона все още има зеле и някои зеленолистни.

Моркови
Морковите са универсален зеленчук и се срещат в най-различни цветове – бели, жълти, оранжеви, лилави. Използват се в салати, супи, яхнии, дори сосове, торти и сладкиши. Печени, сварени или сурови, те са в основата на много рецепти. Ако си в настроение да опиташ нещо по-екзотично, препоръчваме тази рецепта за сладка халва от моркови, известна още като Гаджар халва.

Цвекло
Цвеклото има дълъг сезон – от средата на лятото, когато прибираме първата реколта, чак до пролетта. Землистият му вкус много добре се комбинира с този на други кореноплодни зеленчуци, зеленолистни и цитруси. С цвекло се приготвят невероятни салати, пюрета, супи, сосове, дори и сладкиши. Северната салата с херинга и цвекло е сред рецептите, които носят духа на зимата.

Брюкселско зеле
Симпатичните малки зелки, за чиято родина се счита Белгия, са определяни като една от зимните суперхрани. Дълго време пренебрегвани и недооценявани, днес те все по-често попадат в чинията ни. Брюкселското зеле може да се хапва сурово, но не е толкова крехко като обикновеното зеле, а и е доста тежко за храносмилане. Най-често се консумира след термична обработка, печено или сотирано. Включи в семейното меню вкусната ни лещена яхния с брюкселско зеле и салатата с брюкселско зеле, круша и бекон.

Земна ябълка
Грудките на земната ябълка имат приятен и леко сладък вкус. Имат много по-нисък гликемичен индекс в сравнение с картофите и могат да ги заместят в редица рецепти. Богати са на фибри и заради това не предизвикват рязък скок на кръвната захар. Земната ябълка може да се консумира сурова в салати, а също така и да се вари, пече или сотира.

Праз
Празът има много по-деликатен вкус от лука, макар да са от едно семейство. Той придава дълбочина на вкуса и затова широко се използва в множество рецепти – супи, яхнии, тестени изделия и други. Сотираните свински късчета с праз на шеф Манчев са супер идея за сезонна рецепта, в която да го използваш.

Ряпа
Ряпата притежава редица полезни свойства, но въпреки това не е сред най-популярните зеленчуци. Обикновено се консумира сурова в салати, но може да се превърне и в прекрасно пюре. Шеф Шишков споделя как да приготвим заешко със сини сливи и пюре от ряпа, което е интерпретация на обредно ястие от шопския край.

Плодове

Тикви, ябълки, круши, райски ябълки – това са част от местните плодове, на чиято сладост се наслаждаваме през зимата. Това е сезонът и на цитрусите. Макар да ги откриваме целогодишно в магазините, сега са най-сочни и сладки.

Ябълка
Любими на мнозина, тези сочни плодове могат да се съхраняват много дълго и намират приложение както в сладки, така и в солени рецепти. Печивата с ябълки имат много богат вкус и божествен аромат. Опитай нашите мъфини с карамел и ябълки, покрита ябълкова торта и салата от маринована херинга с ябълки и хрян.

Райска ябълка
Пренебрегвана в миналото, през последните години райската ябълка става все по-популярна. Сезонът ѝ е кратък и не може да бъде съхранявана дълго. Плодовете на повечето сортове съдържат големи количества танини, поради което, ако не са добре узрели, са стипчиви на вкус. След узряване плодът омеква. Вкусът му става много сладък, а текстурата –   кремообразна. Райската ябълка се консумира най-често сурова, добавена към овесени каши, смутита и различни десерти. Нежното пюре от райска ябълка и пухкав маскарпоне мус е наслада за сетивата.

Подправки

В зимната кухня се използват повече сухи подправки, защото достъпът до пресни е силно ограничен, освен ако не си отглеждаш вкъщи в саксии. Розмаринът, салвията и мащерката например са доста издръжливи и биха устояли на ниските температури при една по-мека зима, но спират да растат. 

Варивата

присъстват в менюто ни през цялата година, но през зимата заемат специално място в него. Засищат добре, лесно достъпни са и са ценен източник на протеини и фибри. Използват се в топли салати, плънки, супи, яхнии. Сред любимите ни зимни рецепти са боб с наденица в гърне и яхния от леща с жарена сланина.

Месо и риба

Не е случаен фактът, че месото е основен продукт в много рецепти от зимната родна кухня. То е ценен източник на протеин и топлина, от която тялото ни се нуждае през студените дни. Изборът на месо през сезона е голям – свинско, патешко, пуешко, заешко, пилешко, телешко, както и дивеч. 

Свинско месо
Свинското е достъпно целогодишно, но ако обърнем поглед към традициите, ще забележим, че то се е консумирало основно през зимата. Мекият му вкус се комбинира еднакво добре както със зеленчуци, така и с плодове. Идеално е за печене и за яхнии, които толкова обичаме да хапваме през зимата. Непременно опитай сгряващата зимна супа от свински джолан на шеф Манчев.

Патешко месо
Патешкото месо е много питателно. Според изследвания то съдържа много повече протеин и желязо от пилешкото. Кожата му е по-дебела от тази на пуешкото и пилешкото. По-тлъсто е, и ако се приготви правилно, става сочно и с прекрасен нежен вкус. Ако не си готвил патешко, довери се на изпитаните рецепти – яхния от патица с арпаджик, патешко филе с пюре от моркови и чипс от цвекло, цяла печена патица с пюре от цвекло.

Пуешко месо
Пуешкото месо е с най-ниско съдържание на мазнини, но е много богато на протеин и се усвоява лесно от организма. Споделяме с теб нашата рецепта за пълнена пуйка за Коледа, ако решиш да разнообразиш менюто тази година.

Риба
През зимата рибата е слабо активна, затова и разнообразието на дива риба не е голямо. Изборът е измежду видове, които се отглеждат в аквакултури – сьомга, пъстърва, лаврак, ципура, шаран.
Сред любимите ни зимни рецепти са рибена супа със сьомга и миди, пълнен шаран с праз, стафиди и орехи, филе от лаврак със сос „Холандез“ и печени картофи.

Да се храниш вкусно и сезонно през зимата е лесно – просто следвай сезонния ни календар. В магазините ни ще откриеш разнообразие от пресни и свежи сезонни продукти, които да превърнеш във вкусни и питателни ястия за цялото семейство.

Виж

тук

gotvi.lidl.bg

ВИЖ зимни РЕЦЕПТИ

Знаеш ли, че…

  • Рекордът за най-голяма тиква се държи от белгиец, който е отгледал тиква с тегло над 1,190 тона (1 190 kg).
  • Ябълките съдържат 25% въздух. Затова когато ги поставим в съд с вода, те плуват в нея, вместо да потънат.
  • В Германия се произвежда бренди от земна ябълка, което се употребява като диджестив, тъй като има успокояващо за стомаха действие.
  • Лукът е бил символ на вечността в древен Египет и е използван при погребенията на фараоните.
  • Чесънът и лукът са токсични за кучетата и котките.
  • Кивито носи името на птицата киви, национален символ на Нова Зеландия, заради невероятната прилика помежду им.
  • Грейпфрутът е хибрид между помело и портокал и се бере изцяло ръчно.
  • Сладките картофи, които са много далечни роднини на картофите, виреят добре и в топлите райони на нашата страна.
  • Праз лукът е един от националните символи на Уелс.
  • На един от емблематичните за Боянската църква стенописи, изографисан през XIII век, е нарисувана ряпа.
  • Портокалите са донесени в Европа от Азия и Средния изток през XV век от италиански и португалски търговци.
  • Нарът има между 200 и 1000 семена в зависимост от големината на плода.
  • Хрянът е кореноплоден зеленчук, който се използва като подправка. Най-често се добавя към сосове за месо и риба.
  • Кореновият магданоз за първи път се споменава в холандска готварска книга от втората половина на XV век. 
  • След една-две слани вкусът на кейла се променя от горчив в сладък, защото студеното време увеличава съдържанието на захар в растенията от семейство зелеви.
  • Най-голямата глава броколи е отгледана в САЩ през 1993 г. и е тежала повече от 15 kg.
  • Портокаловият сок съдържа пет пъти по-малко лимонена киселина от лимона.

TIPS & TRICKS

Виж практични съвети за приготвяне и съхранение на зимни продукти, така че да се насладиш максимално на богатството, което сезонът ти предлага! Кликни върху стрелката и открий интересни статии, хитрини и трикове по темата.

През студените дни тялото ни има нужда от топлина, която освен от външни източници, можем да си набавим и чрез храната. Днес ще ти споделим кои са сгряващите подправки, които трябва да имаш у дома в хладните дни. Наричат ги сгряващи, защото имат свойството да повишават телесната температура и да подобряват кръвообращението. По този начин ни дават усещане за топлина през зимните дни. 

Черен пипер
Първи в списъка е черният пипер, който често е наричан „царя на подправките“. Това са напълно узрелите плодове на едноименното растение от семейство Piperaceae. За овкусяване се използват както цели зърна черен пипер, така и фино смлени на прах. Активната съставка на черния пипер, наречена пиперин, е известна със своите затоплящи свойства.
Шеф готвачите винаги препоръчват да се използват прясно смлените зърна, защото имат по-силно изразен вкус и пиперливост. За да се запази свежестта на черния пипер, трябва да се съхранява на тъмно място в добре затворен съд, може и в мелничка.
Това е една от най-разпространените подправки, която добавя приятна пиперливост и дълбочина на вкуса на ястията. Присъства в много кухни и се използва за подправяне на най-разнообразни ястия - сосове, маринати, бульони, салатни дресинги, ястия със зеленчуци, ориз, месо, риба и птици. 

Канела
Канелата, подобно на черния пипер, се радва на широка популярност. Вероятно няма да сгрешим, ако я определим като най-обичаната от всички сгряващи подправки в този списък. Свикнали сме да я асоциираме предимно с печива и сладки десерти, но тя е подходяща и за солени такива. Нейният сладък земен вкус с деликатни пикантни нотки носи усещане за домашен уют и топлина.
Канелата е любимата ни подправка за печена тиква, тиквеник и мляко с ориз. Подходяща е също така за овкусяване на пикантни и екзотични ястия, както и за рецепти с пилешко, свинско и агнешко месо. Използвай я за подправяне на яхнии, сосове, супи, печива и напитки. Горещ шоколад, кафе или мляко се комбинират прекрасно с топлия аромат на канела. 
В студените зимни дни се наслади на някои от любимите ни рецепти с канела, като пухкавите шведски канелени рулца, чийзкейка с тиква и тиквен тажин с пуешко и ябълки. Не пропускай да се ободриш и сгрееш с чаша портокалово-канелено кафе

Куркума
Куркумата е тревисто растение от семейството на джинджифила, което произхожда от Индия и Индонезия. В кулинарията се използва пресният или изсушен и смлян на прах корен на растението. Суровата куркума е с малко по-мек вкус и аромат, докато сушената има леко горчив, остър и натрапчив вкус с пикантни земни нотки. 
Съдържащият се в куркумата пигмент куркумин оцветява храната в жълт цвят. Съвсем малко количество е достатъчно, за да придаде цвят на ястието.
Куркумата най-често се използва за подправяне на ориз, киноа и други зърнени култури. Подходяща е за овкусяване и на кореноплодни зеленчуци, карфиол, леща, яйца. Използвай я в сосове, супи, дресинги за салата, яхнии, пилафи и различни напитки. 
Популярното „златно мляко“ се приготвя от куркума смесена с прясно мляко и черен пипер. Опитай и тази интересна рецепта от африканската кухня, боботи – запеканка с кайма, която е много подходяща за зимата. 

Джинджифил
Джинджифилът принадлежи към семейството на кардамона и куркумата. Като подправка се използва коренът на растението. Много е популярен в азиатската, индийската и близкоизточната кухня, но в наши дни се използва почти във всяка кухня.
Той е универсална подправка, която се съчетава добре с други такива. Вкусът му е подходящо допълнение както към сладки, така и към солени ястия. През зимата обичаме да си похапваме сурови бонбони с джинджифил и портокал.
Джинджифилът се използва в прясно и в сушено състояние, смлян на прах. Вкусът на суровия джинджифил е пиперлив с деликатна сладост, а ароматът му е силен и остър. Става горчив, ако при готвене се прегори. Подходящ е за подправяне на ориз, зеленчуци, месо, за маринати и дресинги, а комбиниран с мед и лимон се получава ароматен и сгряващ чай. 
Виж и рецептата за печени свински гърди с мед, джинджифил и портокал, която показва свинското в нова светлина. 
Сушеният джинджифил е с по-мек вкус, с топли сладки нотки и има много лека пикантност. Използва се обикновено за обогатяване на вкуса и аромата на различни печива, като  сладкиши, кексчета, дребни сладки и други.

Кардамон
Кардамонът, както вече споменахме, е роднина на джинджифила, но като подправка се използват семената на растението, които са скрити в малки зелени шушулки. Те се използват цели или семената се смилат на прах. 
Шушулките нежно инфузират ястието, най-често с някакъв сос, с приятния му и свеж аромат. Със смления кардамон се постига по-силен и отчетлив вкус. Семената, обаче бързо губят аромата си, затова е най-добре да се смилат непосредствено преди употреба. Шушулките запазват своя вкус и аромат много по-дълго време. 
Кардамонът има много силен аромат и отличаващ се пикантно-сладък вкус, който трудно може да бъде объркан. Съвсем малко количество от него е достатъчно, за да се промени вкусът на ястието. Съчетава се добре с други сгряващи подправки като канела, джинджифил и куркума.
Тази подправка се използва в пикантни ястия и напитки като масала, къри, печени зеленчуци и колбаси. Кардамонът е подходящ за подправяне и на ястия с ориз, леща, моркови, тиква, сладък картоф. Придава неповторим аромат и на различни печива, десерти и кремове. 
Халвата от моркови, наричана още гаджар халва (gajar halwa), е традиционен индийски десерт, в който кардамонът със своя неповторим вкус и аромат е главният герой. Тази ароматна подправка обогатява вкуса и на нежния крем от маскарпоне с райска ябълка и сгряващата пилешка яхния по етиопски, които често приготвяме през студените дни.

Кимион
Знаеш ли, че кимионът е братовчед на магданоза? Като подправка се използват семената му – цели или смлени на прах. Кимионът е традиционна подправка в кухнята на много източни култури. Той има силен отличаващ се вкус, който придава усещане за топлина на вкусовите рецептори. Можем да опишем вкуса и аромата му като земен с едновременно сладки и горчиви нотки.
Когато се използват целите семена на кимиона се нуждаят от малко топлина, за да разгърнат аромата си. Затова обикновено се запичат в сух или леко намаслен тиган в началото на готвенето. Смленият кимион може да се добави към ястието по всяко време.
У нас на кимиона се носи славата като подправка за кебапчета, но той е подходящ за подправяне на ястия с пилешко или свинско месо, риба, варива, зеленчуци. Чудесен е за овкусяване на различни сосове, супи, яхнии, пилафи, различни вариации на хумус. 
Ето още няколко идеи за ястия, на които кимионът прибавя приятна дълбочина на вкуса - пълнен лук с телешка кайма, картофен огретен с козе сирене, унгарски гювеч с лук.

Кайенски пипер
Кайенският пипер е вид люта чушка, със сила на лютивина между 30 000 и 50 000 сковила. Сковил е мерната единица, с която се измерва лютивият потенциал на чушките. Той се дължи на съдържащия се в тях капсаицин. Това е алкалоид, който предизвиква парливо усещане. Най-лютивата част на пипера са ципите от вътрешната страна на плода, които обгръщат семената.
Чушките на кайенския пипер са червени, продълговати и са с дължина от 10 до 25 cm.  Използва се както пресен, така и изсушен. След изсушаване на чушките, те се смилат с или без семената до фин прах. 
Сушеният кайенски пипер трябва да се съхранява на сухо, хладно и тъмно място. С него трябва да се работи внимателно, защото предизвиква дразнене при досег с очите.
Забележителният затоплящ ефект на кайенския пипер се усеща почти веднага след консумацията му. Много често се съчетава с други затоплящи подправки като кимион, канела, черен пипер.
Кайенският пипер се използва най-често в прахообразна форма и е подходящ за овкусяване на супи, сосове, дресинги, яхнии, сухи смеси от подправки за овкусяване на месо. Комбинира се добре с всички видове меса, с яйца, сирена, морски дарове. Кайенският пипер може да се добави и в различни десерти, за да им придаде нотка пикантност. Добави щипка кайен към любимия си горещ шоколад, за да се сгрееш още по-добре.

Карамфил
Карамфилът е една от най-старите и известни подправки. Има силен аромат със сладки нотки и добавя интензивна топлина към всяко ястие. Карамфилът са изсушените цветни пъпки на вечнозелено растение от семейство Myrtaceae.
Карамфилът е универсална подправка, подходяща за подправяне както на солени, така и на сладки ястия, но тъй като има много силен аромат се използва пестеливо. Съчетава се добре с канела, индийско орехче и бахар. 
Подобно на някои от другите подправки, може да се използват смлени на прах или цели пъпки карамфил. Целите пъпки са по-предпочитани, тъй като имат по-силен аромат. Вкусът и ароматът им се запазват за по-дълго време, отколкото на смлените. Съхранявай карамфила в добре затворен съд на хладно и тъмно място.
Често овкусява маринати и сосове, ястия с ориз, боб, месо, плодове и различни печива. Карамфилът е подходяща подправка за ястия с ябълки, круши и тиква, като любимите ни катми с петмез от круши
Карамфилът и канелата са основна съставка на греяното вино, а добавени в чай, ще го направят още по-ароматен и сгряващ. Две сгряващи зимни напитки, които с удоволствие приготвяме, когато имаме нужда от допълнителна топлина са този чай с мляко и подправки и ловджийския чай.

Бахар
Бахарът произхожда от Западна Индия и Централна Америка. Роднина на карамфила, той е изсушеният плод на тропическото вечнозелено дърво Pimenta dioica. Подправката има топъл вкус със свежи дървесни нотки и много силен аромат, затова се използва в малки количества.
Бахарът е кафяво зрънце, което на пръв поглед много прилича на черен пипер, но е по-голямо по размер. Подобно на други подправки, бързо губи вкуса и аромата си в смляно състояние. Затова по-често ще го намериш на зърна, които може да смелиш вкъщи в хаванче или мелничка за подправки.
Целите зърна бахар често се използват в маринати за туршии и маринована риба в комбинация с други подправки. Може да се добавят в супи, яхнии. За да ги отстраниш по-лесно, ги постави в торбичка от марля. Бахарът се съчетава добре със свинско, пилешко, заешко. Използва се в много зимни рецепти от родната кухня. Може да го използваш в десерти с тиква, както и за ароматизиране на различни топли напитки.
Препоръчваме ти да опиташ месника със заешко, кашата с пилешки бутчета или банския чомлек на шеф Шишков, както и капамата със заешко и сланина на шеф Манчев.

Индийско орехче
Индийското орехче е подправка, която се извлича от семената на вечнозелено дърво от вида Myristica, което расте в тропичните райони на Югоизточна Азия и Австралия. В кулинарията се използват изсушената кора на костилката и самата костилка. Изсушената кора се добива в много по-малки количества, поради което е много по-скъпа и се намира по-трудно. 
Някога индийското орехче е било най-скъпата подправка. То има топъл, орехов, леко пикантен вкус със сладки нотки, подобни на тези на карамфила. Често се използва в комбинация с други затоплящи подправки като кардамон, карамфил и канела. 
Подобно на други подправки, индийското орехче бързо губи аромата си след като бъде смляно на прах. Най-ароматно е, ако се настърже костилката непосредствено преди добавяне към ястието. 
Често се използва за овкусяване на картофено пюре, колбаси, супи, сирена, различни сосове, сладкиши и сгряващи напитки. Опитай тези рецепти с индийско орехче - картофи в сос бешамел с гъби или алпийски макарони с ябълков мус.

Звездовиден анасон
Звездовидният анасон е една от най-красивите подправки. Прилича на малка звезда с осем лъча. Има сладък вкус, близък до този на женското биле, но с отчетливи анасонови нотки. Използва се както в различни десерти, така и в солени ястия. 
Подходяща подправка за ориз, топли напитки, поширани плодове, пикантни рецепти с пиле, говеждо, цитруси. Добавен към бульони или задушено месо, придава допълнителна дълбочина на вкуса им. За печива се използва смлян на прах звездовиден анасон. 
В супи и ястия със сос, обикновено се прибавя цял звездовиден анасон, който се изважда в края на готвенето. По този начин той нежно го инфузира. Целият звездовиден анасон запазва своя вкус и аромат много по-дълго от смления. Добре е да се съхранява в херметически затворен съд на сухо и тъмно място.
Сиропираният тиквеник с локум и орехи на шеф Шишков, овкусен със звездовиден анасон, канела и индийско орехче, впечатлява със своя богат вкус и аромат.

Открий още много идеи за сгряващи зимни ястия и напитки на gotvi.lidl.bg

Изненадай семейството и приятелите си с вкусно зимно ястие, като следваш нашите малки трикове.

1. Използвай сезонни продукти
В основата на вкусното ястие стоят качествените продукти с добър вкус. Не е нужно да са скъпи,  достатъчно е да са пресни и в сезон. Важно е и да са съхранявани правилно, защото лошото съхранение влошава техния вкус и качество. Готвенето не може да подобри вкуса на некачествените храни, но може да обогати вкуса на висококачествените такива. Затова готви, така че да запазиш максимално вкуса, цвета, текстурата и хранителните качества на продуктите.
Нашият сезонен календар ще ти помогне да се храниш балансирано и разнообразно през всеки сезон. През зимата има изобилие от кореноплодни зеленчуци, праз, ябълки, круши, тикви и още много продукти, с които можеш да приготвиш безброй вкусни и ароматни ястия. Ако ти се прииска да разнообразиш с домати, чушки или тиквички, използвай консервирани, замразени или изсушени.

2. Запечи зеленчуците за супата
Картофи, пащърнак, моркови, цвекло, сладък картоф, корен магданоз, целина, земна ябълка са в основата на зимната кухня. Кореноплодните зеленчуци обогатяват многократно вкуса си, след като бъдат запечени до златисто и поръсени с малко мазнина, любими подправки. Високата температура карамелизира съдържащите се в тях естествени захари. Зеленчуците придобиват сладък и леко опушен вкус и прекрасна кремообразна текстура. Печенето може да превърне всеки зеленчук със землист вкус в наслада за сетивата. 

3. Използвай цитрусов сок
През зимата цитрусите са много сочни и свежи. Цитрусовият сок е много подходящ за овкусяване на маринати за месо, десерти и различни супи, защото киселините помагат за балансиране на вкуса. Той ободрява рецепторите ни и ни кара да искаме още и още.
Добави няколко капки сок от лайм към картофеното пюре, за да му придадеш уникален вкус. Малко количество прясно изстискан лимонов сок в края на готвеното освежава вкуса на яхнията от леща и пюрето от боб. Портокалов сок във водата, в която се вари кафяв ориз, ще добави приятна сладост и лека пикантност към вкуса му. Опитай и невероятните свински гърди с глазура от мед, портокал и джинджифил на шеф Шишков.
Препоръчваме ти винаги когато готвиш, да използваш току-що изцеден цитрусов сок, за да извлечеш максимума от него.

4. Оползотвори корите от цитруси
От деца асоциираме зимата с разкошния аромат на цитруси. Най-често добавяме кора от цитруси към десертите, но тя е подходяща за овкусяване и на солени ястия. Използвай кора от био лимон, портокал или лайм, за да добавиш свежи нотки и да превърнеш едно наглед обикновено ястие в шедьовър. Идеални са да подправиш с нея сгряваща яхния от червена леща и печени кореноплодни зеленчуци.

5. Гарнирай със силни вкусове
Зърна нар, настърган хрян, горчица, щипка лют пипер, чътни или ароматна салца могат да преобразят всяко зимно ястие. Всички те имат силен и характерен вкус. Достатъчно е да използваш съвсем малко количество, за да подобриш вкуса на ястието. 

6. Добавяй умами вкус
Умами е наричан още „петият вкус“. През 2002 година учени установиха, че на езика ни освен рецептори за четирите основни вкуса (солено, сладко, горчиво и кисело), има и такива за умами. Той често е описван като месен, солен вкус с лек, но траен послевкус. 
Умами всъщност е вкусът на аминокиселината глутамат, която е един от градивните елементи на протеина.
Добавянето на храни, богати на глутамат, задълбочава и допълва вкуса на ястията. Умами се среща в много храни – соев сос, сос Уорчестър, хранителна мая, аншоа, пармезан, гъби, сушени домати, телешко и свинско месо. Добавяй ги към супите, яхниите и ястията, които готвиш през студените зимни дни, за да направиш вкуса им по-дълбок и богат. 

7. Щедро поръсвай със сирене
По време на узряването на сирената млечният протеин, съдържащ се в тях, се разгражда до аминокиселини, които нашите рецептори разпознават като умами. Ето защо всяко ястие става още по-вкусно, когато към него добавим сирене. 
Топлината спомага за разгръщането на умами вкуса. Затова обичаме толкова коричката от пармезан.
Сирената съдържат много мазнини и сол, които също допринасят за подобряването на вкуса на ястията. Съчетават се чудесно с всеки зеленчук, особено с картофи. Препоръчваме ти да опиташ нашата зимна запеканка с картофи, целина и праз.

8. Готви с бульон
Можем да обогатим вкуса на ястията като заменим водата с бульон – зеленчуков, месен или костен. Приготвянето му в домашни условия е лесно. Нужни са ти вода, зеленчуци, подправки и месо и/или кости. Бульонът поема вкусовете и ароматите на продуктите, от които е приготвен. Месните и костни бульони съдържат и мазнини, за които знаем, че подобряват вкуса на храните. Бульоните повишават и хранителната стойност на ястията, защото съдържат много необходими вещества.
Можеш да добавяш бульон не само към зимните супи и яхнии. Следващият път свари в бульон ориз, киноа, просо или булгур. Докато се готвят, зърнените храни ще абсорбират всички аромати и вкусове на бульона. Така приготвени можеш да ги използваш както за гарнитура, така и като основа за различни салати. Ще се убедиш, че добавянето на бульон подобрява многократно вкуса на ястията.

9. Използвай повече сгряващи подправки
Някои подправки са известни като термогенни или сгряващи. Доказано е, че помагат за затопляне на тялото през студените дни и за ускоряване на метаболизма. Когато ги използваме, едновременно помагаме на тялото ни да се стопли, и подобряваме вкуса и аромата на храната. 
Най-известните сгряващи подправки са канела, карамфил, джинджифил, индийско орехче, звездовиден анасон, кардамон, куркума и черен пипер. Подходящи са както за сладки, така и за солени ястия. Повечето от тях се комбинират много добре помежду си. Използвай ги смело, за да откриваш нови вкусове.

10. Добавяй лук, праз и чесън
Представителите на семейството на лука играят важна роля във всяка кухня по света и това не е случайно. Лукът, чесънът и празът могат да променят и подобрят вкуса на ястията. Задушени в малко мазнина, те развиват своя сладък вкус и божествен аромат. Добавяме ги щедро към супи, запеканки, яхнии, паста и ориз. 
Лукът е в основата на много рецепти, тъй като прави вкуса на ястието много по-интензивен и по-дълбок. Пици, бургери и пържоли са много по-вкусни в компанията на карамелизиран лук.

Есента и зимата е сезонът на кореноплодните зеленчуци. Те са в основата на много вкусни ястия, а ползите от консумацията им са доказани. Кореноплодните са сред най-богатите на хранителни вещества зеленчуци. Според редица изследвания те са източник на бавни въглехидрати, които ни държат сити за по-дълго време, помагат за регулиране на кръвната захар и храносмилателната система.
Представителите на кореноплодните зеленчуци са картоф, лук, чесън, морков, сладък картоф, ряпа, репички, пащърнак, земна ябълка, целина глава, коренов магданоз, хрян, джинджифил, куркума.
Повечето кореноплодни зеленчуци се предлагат целогодишно, но пиковият им сезон е от есента, когато се прибира реколтата, до ранна пролет. Някои от тях като моркови и цвекло често се отглеждат за лятна и зимна реколта. Кореноплодните зеленчуци са ценна храна, тъй като могат да се съхраняват за дълги периоди.

Общи съвети за съхранение 
Времето за съхранение на повечето кореноплодни зеленчуци като пащърнак, моркови, цвекло, земна ябълка, целина и ряпа може да бъде удължено със седмици, дори месеци, ако се съхраняват при специални условия. 
Един от вариантите е да се подготви специален сандък или кутия с пясък. Сандъкът се поставя в хладно помещение като мазе или изба. По този начин зеленчуците могат да се съхраняват между 2 и 5 месеца, което ни осигурява възможност да си хапваме от тях и през зимата. Друга опция за дългосрочно съхранение в домашни условия е да се изкопае дупка в градината, т.нар. „ровник“. Кореноплодните зеленчуци се заравят в него и се вадят при необходимост.

Кои са кореноплодните зеленчуци?

Моркови
Морковите са едни от най-популярните кореноплодни зеленчуци. Те имат сладък, земен вкус. Най-разпространени са оранжевите, но се срещат още лилави, бели и жълти.
Свежите моркови са твърди на допир, имат наситен и равномерен цвят, а кожата им е гладка и без пукнатини и наранявания. Избягвай да купуваш прекалено напукани или увехнали моркови, които при допир приличат на гумени. Меките петна са признак на започнало гниене. 
Съхранявай ги на сухо и хладно място, в кутия или в пясъчник в земята. В отделението за плодове и зеленчуци в хладилника ще издържат няколко седмици, поставени в торбичка. Ако стоят на плота в кухнята, ще започнат да омекват след няколко дни. Ако това се случи, потопи ги в студена вода за кратко и след това веднага ги сготви. Морковите са чувствителни към етилен, така че ги дръж по-далеч от продукти, които го отделят.
Морковите отделят влага през листата. Ако се съхраняват с тях, бързо ще омекнат. Затова е добре листата на морковите да се отрежат, преди да се приберат за съхранение. Самите листа също могат да се използват така че не ги изхвърляй, а ги запази за песто или салата. Виж рецептата на шеф Шишков за песто от листа от моркови тук.

Картофи
Картофите са най-популярният кореноплоден зеленчук. Съхраняват се най-добре на сухо и тъмно място, с умерена влажност. Хладилникът не е подходящо място за картофите, защото не обичат сухия въздух и прекалено ниските температури. При съхранение при високи температури картофите започват да покълват. Новообразувалите се кълнове трябва да се почистват ръчно. Дръж картофите далеч от пряка слънчева светлина, защото тя предизвиква образуване на соланин. 
Когато купуваш картофи, избирай здрави, твърди и ненаранени такива. Внимавай за зелени петна, които са признак на неправилно съхранение и високо съдържание на соланин.

Сладки картофи
През последните години сладкият картоф трайно се настани на масата ни, а вече се отглежда и от много любители градинари. Той има сладък вкус, който много хора оприличават на този на тиквата. В зависимост от сорта сърцевината на сладкия картоф може да бъде наситено оранжева, бяла, светложълта, дори лилава. В търговската мрежа е разпространен сорт с оранжев цвят, а в домашните градини се отглежда най-често този в бледожълто. При разрязване и след кратък престой вътрешността на сладкия картоф започва да потъмнява. Това е нормално и не е повод за притеснение.
Сладките картофи може да се съхраняват за период от 4 до 6 месеца. Нужно е да им се осигури тъмно място с висока влажност и температура около 16° C. Сладките картофи са чувствителни към температури под 10° C. 
Когато купуваш сладки картофи, избирай такива, които са с гладка и суха кожа, без петна и наранявания. Наличието на кафяви петна е признак на започнал процес на разваляне.

Цвекло
Цвеклото има наситен земен вкус със сладки нотки, които се подчертават, когато се изпече на фурна. Подбирай глави с размер не по-голям от дамски юмрук. Колкото по-малко е цвеклото, толкова по-сладък вкус има. Едрото цвекло е с по-твърда вътрешност и е възможно да е кухо в средата.
Ако попаднеш на цвекло с листа, те трябва да са свежи и зелени, а не повехнали с жълти петна и признаци за загниване. Цвеклото трябва да е твърдо при допир и с гладка кожа.
Най-добре е да се съхранява на сухо, хладно и тъмно място. Листата трябва да са отстранени предварително. По този начин може да го съхраняваш между 10 дни и 3 месеца. Подобно на морковите цвеклото може да презимува в пясъчник в градината или в мазето, от който да се вади при необходимост.

Пащърнак
Пащърнакът често е наричан „бял морков“, но всъщност единствената му обща черта с него е сходният външен вид. Той е по-твърд от моркова, а вкусът му е по-дълбок и топъл. Избирай корени с малък до среден размер, които са твърди, без меки петна и наранявания.
Съхранявай го подобно на морковите – на сухо, хладно и тъмно място. Това може да бъде отделението за плодове и зеленчуци в хладилника или мазето. В хладилника пащърнакът ще издържи 2-3 седмици.

Земна ябълка (гулия)
Земната ябълка е зеленчук, който се среща често в домашните градини. Отглежда се лесно, устойчива е на ниски температури и може да презимува в градината.
Избирай гладки, чисти и твърди грудки без петна и наранявания. Избягвай такива, които са меки, кожата им е набръчкана и се забелязват зелени петна и кълнове.
Съхранявай земната ябълка на сухо, тъмно и проветриво място, далеч от пряка слънчева светлина. При съхранение в хладилник най-добре е грудките да се увият в кухненска хартия и да се сложат в торбичка. Хартията ще абсорбира излишната влага и ще помогне да се запазят за по-дълго. Времето за съхранение на земната ябълка може да е 1-3 седмици в зависимост от това кога е извадена.

Ряпа
Ряпата се среща в много разновидности. Най-разпространените в България сортове са с бяла, черна и червена кора, но има още и кафява, лилава и бледожълта. В зависимост от вида кореноплодите на ряпата са едри, кръгли, цилиндрични или овални. Общото между всички тях е, че месото им е сочно, хрупкаво и плътно с бял до бледожълт цвят. Повечето видове са със сладко месо. Черната ряпа има лека лютивина, заради която често е пренебрегвана. Бялата ряпа е с много по-деликатен вкус и затова е по-предпочитана. Ряпата най-често се консумира сурова, тъй като при термична обработка става на каша.
Когато купуваш ряпа, внимавай да е твърда на пипане, а кожата й да е гладка и без наранявания. Избирай по-малки по размер, защото големите имат по-силно изразен вкус, а месото им често става твърдо и влакнесто. 
Ряпата може да издържи с месеци, ако се съхранява при подходящи условия. Тя е студоустойчиво растение. Като такова, студено място с температура, близка до тази на замръзване и с висока влажност е подходящо за нейното съхранение. Хладилникът също е добро място. Завий я в кухненска хартия, постави я в отворен плик и я прибери в отделението за плодове и зеленчуци. Ще издържи 4-5 месеца. 
Ако нямаш място в хладилника, може да поставиш корените ряпа в кофа или сандък, пълен с влажен пясък. Внимавай отделните кореноплоди да не се допират един до друг, защото може да започнат да загниват. Покрий съда с капак, като оставиш процеп, през който да циркулира въздухът. Съхранявай в хладно помещение като мазе или гараж.

Корен магданоз
Друг слабо разпространен у нас представител на кореноплодните зеленчуци е кореновият магданоз. Вкусът му напомня едновременно на морков и целина с нотки на магданоз. На външен вид лесно може да бъде оприличен на пащърнак или бял морков. Обикновено се използва в комбинация с други кореноплодни зеленчуци. Често се добавя в супи, защото прави вкуса им по-дълбок и богат. Може да се консумира суров или след термична обработка.
Избирай малки до средни по размер корени, които са твърди, без петна и с кремаво-бежов цвят. Понякога корените магданоз се продават заедно с листата. Те се отрязват едва когато се използва самият корен.
Увит в кухненска хартия и торбичка с възможност за циркулация на въздуха, кореновият магданоз ще се запази свеж за около седмица, ако се съхранява в хладилник.

Целина
Главестата целина става все по-популярна. Тя има кръгла форма и бежов цвят. В хладилник може да издържи около седмица, а на влажно и студено място – до 2-3 месеца. Може да се съхранява в пясъчно легло по подобие на морковите и цвеклото.
Ароматът на целината е най-интензивен, когато е прясно извадена. С течение на времето ароматът й отслабва, но това не я прави негодна за консумация. При избор на целина обърни внимание на размера на кореноплода, цвета и твърдостта му. Подбирай глави целина с диаметър около 10-12 см, които са твърди и тежки, без видими петна и наранявания.
Когато се консумира сурова, целината има хрупкава текстура, което я прави идеална за добавка към различни салати. След термична обработка вкусът й става по-сладък, а ароматът –  малко по-мек. 

Лук и чесън
В кулинарията лукът и чесънът се причисляват към кореноплодните зеленчуци, защото луковицата им се отглежда под земята. Те са основна съставка в много ястия.
Най-добре е да се съхраняват сплетени на плитки или в мрежести торби. Лукът се съхранява в сухо, хладно, тъмно помещение. Добре е да му се осигури добра циркулация на въздуха. Не е подходящо да се поставя в найлонови пликове, защото ще започне да загнива. При правилно съхранение може да издържи от 5 до 8 месеца.
На стайна температура лукът и чесънът ще издържат около месец. За да съхраниш за по-дълго време чесъна, подобно на лука, е добре да му намериш сухо, хладно и тъмно място.

Хрян
Хрянът не е сред най-използваните и обичани кореноплодни зеленчуци заради силно лютивия си вкус. Има остър и пикантен аромат. Корените хрян могат да се съхраняват в хладно и проветриво помещение или заровени в пясък.

Реколтата от кореноплодни зеленчуци се прибира през есента, но ако се съхраняват на тъмно и хладно място, издържат цяла зима. Студените есенно-зимни месеци са най-доброто време да включиш повече от тях в семейното меню и да експериментираш. Според проучвания кореноплодните зеленчуци са източник на сложни въглехидрати, антиоксиданти и важни хранителни вещества. Освен това са много достъпни и не натоварват семейния бюджет.
Кореноплодните зеленчуци често имат лоша слава. Това се дължи на факта, че ако не са сготвени правилно или не са овкусени добре, могат да изглеждат непривлекателно, а вкусът им да е леко скучен. 
Макар понякога да изглеждат плашещо, кореноплодните са много лесни за готвене. Могат да бъдат консумирани сурови, печени, варени, сотирани или гриловани. Днес ще те заредим с идеи, за да включиш повече от тях в семейното меню през този сезон.

1. Чипс
Първата ни асоциация, когато си помислим за чипс, е картофен чипс. Всъщност можем да приготвим хрупкав чипс и от цвекло, моркови, пащърнак, земна ябълка или сладък картоф. Почти всички кореноплодни зеленчуци са подходящи за направата на такъв. Нарязваме ги тънко на мандолина и с нож, подсушаваме ги с кухненска хартия, подправяме с мазнина, сол и подправки, и печем до хрупкавост. Това е тайната на нашия хрупкав домашен чипс от кореноплодни. Виж как да приготвиш пюре от леща с чипс от моркови.

2. Гриловани на барбекю
През студените зимни дни рядко се сещаме да готвим храна на грил, но е изненадващо колко вкусни стават кореноплодните зеленчуци, когато се изпекат на директен огън: леко хрупкави отвън и сладки и сочни отвътре. Заслужава си да запалим барбекюто в някой слънчев уикенд. Зеленчуците могат да се сложат на грила сурови или леко бланширани. Малките кореноплодни зеленчуци като моркови, пащърнак, корен магданоз, е най-добре да се пекат цели. По-големите като картоф, цвекло, сладък картоф, целина, трябва да се нарежат. Виж рецептата на шеф Шишков за свински врат и гриловани картофи.

3. Пюре
Картофеното пюре безспорно е вкусно и се харесва от повечето хора. Добър начин да обогатим вкуса му е като добавим към него пащърнак, моркови, целина, сладък картоф или  земна ябълка. Можем да приготвим пюре и самостоятелно от всеки един от тези кореноплодни зеленчуци.
Този сезон опитай патешкото магре с пюре от кореноплодни зеленчуци на шеф Шишков и патицата с пюре от цвекло на шеф Манчев.

4. Печени зеленчуци
Печените зеленчуци са класика. Приготвят се лесно и с добро овкусяване стават прекрасни. При печенето на кореноплодните зеленчуци се подчертава сладостта им, сърцевината им става много мека и нежна, а кората придобива апетитен загар и хрупкавост. Малко мазнина, сол и любими подправки могат да преобразят вкуса им до неузнаваемост. Експериментирай с подправките, за да откриеш нови вкусове. Например преди изпичане овкуси цвеклото с балсамов оцет, а морковите глазирай с мед и масло.
Печените кореноплодни зеленчуци могат да се поднесат като леко самостоятелно ястие или като гарнитура на сочно печено месо и риба. Рецептата на шеф Манчев за дивечов суджук с печени кореноплодни зеленчуци е невероятно вкусна и подходяща за сезона.

5. Салата
Салатите от сурови кореноплодни зеленчуци като салата Витамина (моркови, ябълка, цвекло) или тази от ряпа и моркови са много популярни и харесвани. Печените или сварени кореноплодни също са чудесно допълнение към различни салати и разядки. Добре се комбинират с различни видове зелени салати, спанак, рукола, киноа и варива. За да поемат дресинга, зеленчуците трябва да се овкусяват, докато са още топли. Приготви за семейството си салата от ряпа с печени орехи в ракия, картофена салата с чипс от бекон, салата с херинга и червено цвекло или салата от киноа и печени кореноплодни зеленчуци.

6. Супа
Сгряващата и питателна супа е нещо, от което тялото ни има нужда през студените дни. Кореноплодните зеленчуци добавят вкус, аромат, текстура и, разбира се, хранителни вещества към супите. Те са бърз вариант за вкусна и засищаща вечеря. Нарязани на кубчета, на зеленчуците са им нужни около 20 min, за да омекнат. Малко заквасена сметана или кисело мляко, добавени към крем супите от кореноплодни, добре подчертават вкуса им. Предложенията ни за теб са супа от картофи, праз и козе сирене, супа от моркови и картофи и класическа френска лучена супа.

7. Напитки
Кореноплодните зеленчуци като цвекло и моркови са добър избор за основа на смутита и фрешове. Добавят естествена сладост, цвят и множество ценни хранителни вещества към любимите ни напитки. Можеш да ги консумираш отделно или като добавка към основно ястие, например тези пилешки филенца с чедър и зеленчуково смути на шеф Манчев. А сокът от моркови и джинджифил ни е любим през студените месеци. Според проучвания квасът от червено цвекло пък е пълен с пробиотици, витамини и антиоксиданти и е естествен начин да подкрепим организма си.

8. Кюфтета
Зеленчуковите кюфтета са вкусни и питателни и внасят разнообразие и цвят в менюто. Поднесени с подходящ сос, могат да бъдат предястие или пълноценно основно ястие. Зеленчуковите кюфтета никога няма да ни омръзнат, защото вариациите им са безброй и можем да експериментираме на воля. Този уикенд изненадай семейството с вкусни кюфтета от картофи и зеле с дип от репички.

9. Печива
Кореноплодните зеленчуци могат да се използват и за приготвяне на сладкиши, мъфини, палачинки и други печива. Звучи нестандартно, но кореноплодните зеленчуци добавят нутриенти и обогатяват вкуса и текстурата на печивата. Опитвал ли си морковена торта, брауни с цвекло или бургер питки със сладък картоф

10. Разядки и сосове
Пюрирани, кореноплодните зеленчуци осигуряват по-плътна текстура и вкус на разядки, зеленчукови пастети и сосове. От цвекло например може да се приготви невероятно вкусен кетчуп, подходящ както за гарниране на месо, така и за чипс, а хумусът може да бъде разнообразен с добавка от печени моркови или цвекло.

Виж още хитринки за зимни плодове и зеленчуци

Открий практични съвети и хитринки за това как се режат и белят различните плодове и зеленчуци. Тук ще намериш куп страхотни идеи, с които готвенето да става още по-бързо, лесно и забавно.

Абонирай се за канала ни в You Tube.

Как се реже портокал?
Как се режат цитрусови плодове
Как се реже ананас

Още родни рецепти за зимата от Манчев & Шишков