„Хляб и сол да ядете, но обич да има”, казват възрастните хора. А в семейството на Елеонора и Калоян и хляб, и обич има в изобилие. Затова и Lidl избра тях за свои посланици в месеца на хляба, а аз ги поканих да ни разкажат за обичта в многото й превъплъщения.
Самун хляб, кана вино и ти
Омар Хайям „Рубайят“
Началото:
„Най-напред се влюбих в него, защото е чудесен баща“, ми каза Елеонора. „Когато го срещнах, Калоян вече имаше дъщеря, за която пола-га грижи наравно с майка й. 9-годишната Яна от самото начало е част и от нашето семейство. Неговото уважение към майка й, неговата обич и загриженост за детето, ме привлякоха от самото начало. Пре-ди да го обикна като мъж, го обикнах като баща.“
Умният навсякъде си изкарва хляба.
Българска поговорка
Видин е красив град, но бизнес в него не се прави лесно. Хората не са особено заможни и работа за висококвалифицирани специалисти се намира трудно. Въпреки това Елеонора и Калоян избират да останат в родния си град и да развиват там своята ветеринарна клиника. Бавно и полека трудът и усилията им се отплащат. Малко по малко младата лекарка печели обичта на косматите си пациенти и доверие-то на собствениците им, а съпругът й е до нея във всеки миг, готов да я подкрепи.
Шансът да отидеш до магазина за един хляб и да се върнеш само с един хляб е три милиарда към едно.
Ърма Бомбек
За Елеонора тази забавна фраза звучи другояче – шансът да прию-тиш животинка и да останеш само с нея граничи с нула. Първият й домашен любимец е зайчето, което е с нея от студентските й години – баба Зая. После се появява смокът Огняна. (Когато Ели ми разказа за смока ахнах, че не познавам друго семейство, което отглежда змия, а тя най-невъзмутимо ми каза: „Сериозно! Ама ние сме толкова много! Нали знаеш, че те са изключително полезни животни, които се грижат за баланса в природата.“.) След това осиновява кучето Лиска – старо и болно бездомниче, изпълнено с недоверие към целия свят. То е и сред първите й пациенти. Елеонора успява да й върне желанието към живот и двете остават неразделни до самия й край. „Всъщност – спо-дели Ели – Лиска ми показа, че Калоян е моят човек. Тя, която иначе беше толкова недоверчива към всеки непознат, от самото начало го одобри и прие. А в последните й дни, той беше човекът, който на ръце я изнасяше навън и се грижеше за нея.“ След Лиска в дома на Елео-нора се появя пинчерът Спайки и котката Майки, която отглеждат с биберон и адаптирано мляко. Малката Никол расте с животинките и като майка си мечтае да е лекар – на животните или на хората, ще реши сама, когато порасне. Защото…
Собственият хляб е по-сладък на вкус.
Латинска поговорка
Елеонора вярва в това и е решила да научи дъщеря си да бъде неза-висима, да учи и да се развива, да намери сама своето призвание и място под слънцето. И колкото и да й се иска малката Никол да пос-ледва нейните стъпки, тя ще бъде щастлива, ако отгледа млада жена, която следва своя собствен път.
Ароматът на прясно изпечен хляб, както и ромоленето на водата безотказно извикват усещането за невинност и възторг.
Мери Франсис Кенеди Фишър
И точно такова усещане за невинност и възторг събуди у мен разго-ворът с Елеонора. Невероятна благост и скрита сила излъчва тази толкова млада жена. На финала й казах колко се възхищавам на ра-ботата й, на всеотдайността, с която спасява бездомните животинки, на усмивката и обичта, която излъчва, а тя се засмя и с присъщата си скромност каза, че всъщност това са съвсем обикновени и ежедневни неща и тя не прави нищо особено или интересно. Което съвсем не е така, защото Ели е от тези хора, които правят света по-приятно място за живеене и по-лесно място за обичане.
Ако са ти останали само две монети, похарчи едната за хляб, за да ти даде живот, а другата похарчи за цвете, за да придадеш смисъл на този живот.
Китайска поговорка
Елеонора и Калоян са щастливи, защото са намерили и своя хляб, и своя смисъл. Пожелаваме им в дома им винаги да има обич и здраве.
*Заглавието е от „Рубайят“ на Омар Хайям.
“О, ако можеше да взема с мен моя стих неназован,
една със вино пълна кана и хляб — във топлата си длан,
така бих поживял със тебе, далеч в пустинните земи,
че може би ще ни завиди дори най-ситият султан.”
Превод Йордан Милев 1973 г.