Нека ти помогна, тати_inline

Ето как стоят нещата – в днешно време рядко чуваш въпроса „Искаш ли помощ?“. Колата не пали и съседът идва да ти даде ток? Едва ли. Предстои преместване и всички просто стоят и се вайкат? Доста по-вероятно. Затова се радваш, че поне най-малките все още горят от желание да помагат.

Този устрем не бива да бъде спиран по никакъв начин.

По никакъв начин ли? Е, днес вече не мисля така.

Доскоро обаче все още бях на друго мнение…

Събота преди обед, жена ми е навън с бебето. Аз съм обещал да изчистя кухнята и да изпера.

Двегодишният ми син намира това с прането за много интересно.

„Искам да ти помогна, тати!“ – заявява той.

Ясно е – ние сме отбор. Аз сортирам прането, той го слага вътре в пералнята… и веднага го изважда оттам. Аз пък отново го връщам в нея.

О, не, прахът е свършил. Грабвам детето и бързо отивам на пазар в Lidl. След като така и така съм там, решавам да купя и букет цветя. Да зарадвам жената без повод.

Така, пералнята работи, сега е ред на кухнята

Разтребвам, бърша, справям се.

Детето все още иска да помага – изважда всичко от най-долните чекмеджета и го пренарежда. Тенджери и (както аз, невежият, си мисля) безопасни вещи. По едно време тръгвам да търся кофата за миене, учудвам се на мокрите си чорапи и виждам катастрофата. Пералнята е протекла и подът е под вода!

О, не! Водата е розова. Прането беше бяло! Ужас. В коридора имаме паркет. Той отлично попива водата. Действай. Веднага!
Всичко се спира, изпомпва, избърсва, проверява.

Как стана всичко това?

Отварям барабана и изваждам метална количка от скъсаното гумено уплътнение.

Толкова по темата „искам да помогна“

На вратата се звъни и жена ми е на прага с бебето. Поглеждат край мен към кухнята и застиват с отворена уста. И с широко отворени очи – включително и бебето. Че то може ли изобщо да вижда толкова надалеч? По погледите разбирам колко мъдро е било решението да купя и цветя от Lidl. Бавно обръщам глава и проследявам ужасените им физиономии.

Ето защо през цялото време беше толкова тихо… Две празни шишета от слънчогледово олио (ужас!) лежат до омаяния двегодишен малчуган. Той лежи в локва от олио и брашно и рисува с ръчички и крачета ангелчета по пода. Идейно. Сладко. Умело.

Никакъв шанс, няма как да замажа положението.

Паркет? Не, в кухнята нямаме паркет. Теракотени плочки! И петно във формата на ангел, което ще ни напомня още известно време за „Искам да ти помогна, тати!“.