Няма какво да се лъжем – мигът, в който досега плътно обгрижваното от мама дете тръгне на ясла, носи стрес. Въпросът е как да намалим този стрес максимално и да го заменим с радост от новото приключение.

Тайната е във внимателната подготовка. Тук ще намериш няколко стъпки, с които да подобриш адаптацията на малкия юнак или малката принцеса към новата среда.

1. За мама също е трудно

Признай си го от самото начало: ясно е, че на детето ще му е трудно, но и за теб няма да е особено лесно. Изведнъж в отглеждането се появяват нови фактори извън теб – чуждото място, възпитателките, чуждата храна. И това не те кара да се чувстваш спокойна.

Преди да започнеш да подготвяш детето за яслата, е важно да подготвиш себе си. Да свикнеш с идеята, за да не му предадеш несъзнателно притеснението си.

Съсредоточи се върху положителните неща, върху ценния опит, който детето ще придобие. Можеш да си убедена, че ще има такъв.

 

2. Контактите извън дома са важни

За всяко дете е ценно от най-ранна възраст да контактува и с хора, различни от постоянното му обкръжение – с децата на площадката, децата на съседи и приятели. Постарай се да се случва възможно най-често.

Особен плюс за свикването с яслата е ако вече се е отделяло от теб – дали за кратко в детския кът в мола, или за по-дълго на гости при баба. Последното е ценен опит и за теб – така заедно ще свикнете, че и други хора могат да се грижат за него при нужда.

 

3. „Ще те водим на едно хубаво място.“

Разбира се, никъде не е като вкъщи. Но това не означава непременно, че няма да е хубаво. Започни възможно най-рано да разказваш на детето за яслата – ако ще и три месеца преди началото ѝ. Описвай му я като хубавото място, пълно с много други деца и интересни играчки, с които ще си играе. Превърни самата идея за ходенето там в игра.

Не подценявай детето си заради възрастта му – и на годинка има смисъл да му говориш. Често децата разбират много повече, отколкото си даваме сметка. А дори и когато не разбират точно какво им казваме, в тях остава емоцията, отношението.

 

4. Режимът е ключов

Едно от трудните неща за привикване в яслата е режимът – обикновено храненето и спането са доста по-твърдо фиксирани, отколкото у дома. Затова се постарай да уеднаквиш предварително режима на детето с този, който ще му се наложи да спазва в яслата. Да не си ляга в полунощ, а възможно най-рано, за да се буди по-лесно сутрин – недоспиването няма никак да помогне. Да обядва навреме, да спи следобеден сън в определения час. Така ще е много по-лесно за него да се храни и да спи тогава, когато и другите деца. А за теб – да го вдигаш навреме от леглото сутрин.

 

5. Яслата – едно познато място

Ако детето вече е виждало яслата заедно с мама, му е по-лесно да остава самò там. Избери маршрут за разходка, който минава покрай нея.

А щом първият ден наближи, отидете да я разгледате заедно отвътре – по възможност повече от веднъж. Запознай го с госпожите, с обстановката, с играчките, по възможност и с някое от децата.

Преди да си тръгнете, поиграйте заедно в двора на яслата.

 

6. Големият ден дойде! И следващият. И по-следващият. 

Когато водиш детето към яслата, му разказвай по пътя колко е хубаво там. Свикването трябва да е постепенно. В началото го оставяй за по 2 – 3 часа, после до обяд и чак след това за целия ден. Важно е самата ти да си приела обстоятелствата вътре в себе си. Така по-лесно ще предадеш тази увереност на детето.

 

Децата приемат различно раздялата с мама и престоя в яслата, а после и в детската градина. Ще има по-лесни и по-трудни периоди. При всички положения ползите за всяко дете са огромни – да бъде сред себеподобни, да се учи да общува с тях, да придобива самостоятелност.

Как да му помогнем? Отговорът е с любов. Ако се чувства обичано и сигурно у дома, постепенно ще придобие увереност и навън.