Да поканиш зимата у дома: семейство Дуцови от Бусинци

1. Представете се накратко. Как се казвате, от къде сте и с какво се занимава всеки от вашето семейство?
Всички сме от София, но всяка свободна минута прекарваме извън града. Ние се определяме като „глобални лидълисти“ – пазаруваме в различни магазини от веригата дори извън България. По реда на появяване в семейството: Сашо – биолог, регистрирал повечето танцуващи мечки и създал първия екип за улавяне и слагане на нашийници за проследяване на мечки в България. Стефи – психолог, работи като HR мениджър в българска компания. Хопър (Хопе) и Рия – домашни любимци равноправни членове на семейството, порода „диванчапрас“ – спасени, но много глезени. Михаил и Асен – близнаци на пет и половина и маниаци на Star Wars, ходят на градина. Мария (Миа) – на четири и просто прекрасна.
Грей – коте, малко, красиво е.


2. Ако трябва да опишете вашето семейство с една дума, коя е тя?
Цитираме Даръл: „Ние сме едно леко противоречиво семейство“.


3. Кой е най-щурият член във вашето семейство? А кой винаги отстъпва?
Според ситуацията всеки един от нас. В голямото семейство винаги трябва да има компромиси.


4. Какво най-много обичате дa правите, когато сте всички у дома?
Колкото повече порастват децата, толкова повече общи неща правим – играем игри, гледаме анимации, ходим на малки походи в гората.


5. Имате ли някакъв собствен семеен ритуал? Такъв, който може би другите семейства нямат?
Винаги се прегръщаме поне за малко, колкото и да бързаме, и си пожелаваме прекрасен ден.


6. Как започвате деня си? А как го завършвате? Кой е любимият ви момент от деня?
Трудно... Много време ни отнема всяка сутрин ставането, закуската, къпането, обличането и отиването на градина, работа или разходка. Завършваме деня заедно – винаги гледаме да сме всички, когато вечеряме. Често гледаме някой музикален формат, а децата, които имат „рок банда“, ни изнасят концерти. Любим момент ни е, когато децата кротко заспят. А когато тръгваме на път, всички сме щастливи.


7. Къде обичате да прекарвате свободното си време?
На къщата ни в с. Бусинци, където сме създали всякакви условия, за да се чувстваме добре и разбира се, на море.


8. Кое е любимото ви място във вашия град? Защо го харесвате? Какво правите, когато сте там?
Стефи: Преди обичах да се разхождам из центъра (моя квартал) на нощна София. Гледах покривите и таванските етажи, откривах мансарди и старинни украшения. Сега не мога да си го позволя, а и за съжаление все по-малко мога да позная този център – оставени са за разрушаване прекрасни стари къщи, а на тяхно място изникват модерни гиганти, които не се вписват в стила на квартала.


9. Колко често пазарувате в Lidl?
Веднъж седмично.


10. Правите ли си списък преди пазаруването? А случва ли се да го надхвърлите? Колко често? Какво най-много ви изкушава?
Да, винаги пазаруваме със списък. И да, винаги го надхвърляме, особено когато минем по средните щандове. Винаги се намира нещо, което ни харесва. Инструментите, дрехите за деца, щанда със сирена и колбаси.


11. Кой е любимият ви продукт в нашия магазин?
Всички обичаме прясното месо от зимната селекция, с което готвим вкусни манджи. Иначе всеки има различни любими продукти – пържен лук и сирена, бирени пръчици, хамбургери, прясна паста…


12. Защо го харесвате?
Заради прекрасното съотношение качество-цена.


13. Колко може да изядете от него?
Хмммм много, но е добре да не прекаляваме ;)


14. Имате ли любима рецепта с този продукт?
Да.


15. Ако трябва да го препоръчате на друг, какво бихте казали – защо трябва да го опита?
Когато сготвим и почерпим, хората сами започват да си купуват, без да има нужда да казваме каквото и да било.

Живот на село – семейството, което сбъдва мечтите си | Автор: Мария Пеева/Мама Нинджа | Прочети статията
Покажи съдържанието
Скрий съдържанието

В месеца на домашния уют и зимните гозби ще ви запозная с новите посланици  на LIDL. Те са многодетно семейство (ще се окаже, че не сме толкова малко все пак) и също като нас са завъдили цял ноев ковчег с домашни  любимци. Представям ви:
Александър (Сашо) – биолог, регистрирал повечето танцуващи мечки и създал първия екип за улавяне и слагане на нашийници за проследяване на мечки в България.
Стефка (Стефи) – психолог, работи като HR мениджър в българска компания.
Хопър (Хопе) и Рия – домашни любимци и равноправни членове на семейството. Порода „Диванчапрас“  (спасени, но много глезени).
Михаил и Асен (Мишо и Айо) – близнаци на над 5 и половина години (маниаци на Star Wars), ходят на градина.
Мария (Миа) – на 4, просто прекрасна.
Грей – коте, малко и красиво.


Определят се като нормално, средностатистическо, многодетно, животнолюбиво семейство, което Джералд Даръл би нарекъл „леко дисфункционално”.  Александър е завършил „Биология“ и дълго време се е занимавал със зоология и опазване на околната среда. През последните 20 години се е специализирал в едрите хищници, вълци, мечки, рисове. Участвал е активно в регистрирането на танцуващите мечки и е работил за прекратяване на тази практика, но най-активно и дълго е работил с диви мечки. Първите мечки, маркирани с нашийници за проследяване, са заслуга на екипа, с който работи, както и първите по-сериозни генетични проучвания на мечките в България. Какви интересни професии имат някои хора, нали? „За съжаление, в последните години стана изключително трудно да издържаш семейство с подобен род занимания, – споделя Стефка –  но това си остава неговата страст и призвание. “
Стефка е психолог, работила години наред с групи с рисково поведение и зависими, а сега е HR мениджър в българска компания. Първи в семейството се появява Хопър – куч, красив, черен, жълти вежди, спасен, после Рия – същата като него, но нямат нищо общо. След много усилия и надежди се раждат Мишо и Асен, близнаците, които сега са на 5 и половина, после ги изненадва Мария, вече на 4. А преди около месец се присъединява и Грей – сиво коте с бели лапи, мустаци и вежди.


Открих в Стефка съмишленик  по отношение  на живота на село. Помолих я да ни разкаже какво ги притегля към китното селце Бусинци, където е вторият им дом?


Свободата – пълната. Не се съобразяваш с никого. Тоест, не ме разбирайте погрешно, но си представете да пътуваме за уикенда с нашето семейство и да искаме да отседнем някъде. А ние определено обичаме да пътуваме и да имаме нашето пространство (апартаментът ни в момента е леко тесен).
Възможността да създаваш, да твориш, да направиш нещо за себе си и околните.
Направихме къща на дърво за децата, имат стена за катерене, люлка, пожарникарски стълб, мрежа, батут, пързалка, куклен театър.
Самото село е уникално. Това, което казвам, съм сигурна, че всеки би казал за неговото село или любимо място. Но когато родителите ми, преди около 30 години, построиха вилата, не оценявах това. В последствие малко по-малко започнахме да идваме все по-често и сега по време на пандемията от март до юни живяхме изцяло там. Това ни беше от голяма помощ – като започнем от там, че не беше стрес за децата – те тичаха по двора и не слагаха маски, през това да може да работим и да се грижим за децата, което не би било възможно в апартамент, и се стигне до това, че поради малкото жители в селото няма магазин и идва такъв на колела, което ни помагаше да нямаме много контакти с външният свят.
Освен изброените неща, Бусинци е село с уникална история – тук е първото училище по керамика, грънците, творени в него, имат история от векове назад във времето и като форми, и като шарки и цветове. От тук е и едно от малкото запазени Четириевангелия – Бусинското, взето от Константин Иречек и намиращо се в момента в Националната Библиотека.
Църквата – със звездно небе и черни ангели...
Старите къщи – в бяло и синьо, вече толкова избледняло, но напомнящо странно за Средиземноморието (а ние определено сме в планината).
Мога да говоря още много.
Затова и решихме да направим всичко по силите си да популяризираме това място. Взехме стара полусрутена къща плетарка и се мъчим да я възстановим, за да я направим център – за срещи, за керамика.
 

С какво животът на село превъзхожда живота в града?


С това, че отваряш вратата и веднага си сред природата. Няма много коли и децата имат детство, за което аз мога да мечтая (не се оплаквам от моето, но аз играех във вътрешните дворове около Попа, които следдемократично бяха разделени и нямаше вече възможност за игра от оградите).
Децата взимат колелата, даваме им радиостанции (за да ги викаме за обяд, вечеря или защото им се спи), с по-големите деца ходеха лятото на пикници, взимаха каквото намерят в хладилника и казваха „отиваме на Бали“.
Спокойствието. Тук цари безвремие и все пак времето минава страшно бързо. Но е толкова различно – няма изнервени хора, няма бързане. Въздухът е кристален. Звездите – имаш чувството, че можеш да ги пипнеш. Тишината или липсата на такава, но от птиците и насекомите.


А какви са минусите му?


Липсата на дюнери, китайско и пица ;)
Шегувам се. Все още хората не са осъзнали, че не е задължително да са в големите градове. Пандемията ни показа, че много от нещата могат да се вършат и от дистанция, стига да имаш интернет. За това и инфраструктурата е още недоразвита – като пример бих дала аптеките. От друга страна тук линейката идва за минути, лекарката от близкото градче (на 8 км. от нас) ми се обади да пита как е Мария, след като я бяхме закарали с температура! Хората пред лекарските кабинети ни отстъпват реда си, щом ни видят с малки деца. Тук все още има човечност. И да, вече има и офис на куриерска фирма (на 30 мин с кола), но това определено е добър знак за мен. Живяла съм извън България в страна, в която начинът на живот е по малките населени места е такъв, че в едното селце е яслата, в другото е детската градита, супермаркетът е в третото, училище в четвъртото и т.н. Мисля, че и при нас може да се живее така.
 

Вие сте  посланик на Лидл в месеца на семейния уют зимните гозби от автентичната българска кухня. Разкажете ни за любимите традиции във вашия дом.


Коледа е любим наш празник – ходим в гората и събираме клони, украсяваме камината и парапетите, слагаме лампички, печем коледни курабии.
Не ме заклеймявайте, нохаресваме и Хелоуин. Със Сашо това беше едно от общите ни занимания – да се подготвяме за карнавалите, защото ги обожаваме! Пренесохме го и на децата – маскираме ги. Имат и кукерски костюми и маски – за първа година минаха през селото и тримата със звънци, за да гонят злите сили. Празнуваме и 1 ноември, Денят на народните будители. Децата обожават книгите, имат и Рибния буквар.
Обожаваме и Великден!
Правя козунаци, курабии, боядисвам яйца. Традиция в моето семейство беше на Велики четвъртък, вечер (знам, че не е призори, но работещите не могат да си го позволят) се събирахме, аз, майка, баба, вуйна ми и малката ми братовчедка и боядисвахме. Боядисвахме по 100 яйца, шарехме ги с най-различни техники. Беше магично. В последствие канех приятелки, събирахме се на по чаша вино и поне 15 яйца на човек. Не усещаш, твориш, говориш...
Сега с децата боядисваме яйцата и предлагам на съседките да им боядисам 😊
Започнахме да се събираме в селската църква и да посрещаме Великден –слагаме колконки и осветление и пускаме службата от Александър Невски. Все повече хора идват с всяка изминала година. Имаме един поп за 52 села и не може да идва специално при нас в навечерието на празника.

 
Коя ви е любимата  история от живота на село?


Много са.... Всяка история, включваща смях и приятели (един много готин човек, който дойде за пръв път на гости преди около месец каза: „Когато видях барбекюто разбрах, че сте го направили за купони“), е за разказване или пък всяка, която завършва добре.

И за финал Стефи сподели три традиционни вкусни рецепти, любими на семейството им.