Семейство Райчеви от София и богатството от плодове и зеленчуци

Лора, Емо и Никола Райчеви от София могат да опишат усмихнатото си семейство само с една-единствена дума – „любов“. А любовта им към свежите плодове и зеленчуци е също толкова голяма, колкото и тази помежду им. С тях те обичат да си готвят и да се наслаждават на моментите заедно. Споделят, че харесват живота с бавно темпо, без стрес и без препускане през дните.

Верига от любими продукти на семейство Райчеви

Представете се накратко. Как се казвате, от къде сте и с какво се занимава всеки от вашето семейство?
Ние сме Лора, Емил и Никола Райчеви от София. Емо е ученик във втори клас, а Никола в първи. Аз много години работех в банка, след това рязко смених бранша и още не малко години имах ресторант в центъра на града. От една година съм в творческа ваканция и се занимавам само с децата ми, докато открия как искам да продължа професионалния си живот. Със сигурност ще е отново свързано с храненето, но имам толкова много идеи, че се налага да се разделя с някои от тях.


Ако трябва да опишете вашето семейство с една дума, коя е тя?
Любов.


Кой е най-щурият член във вашето семейство? А кой винаги отстъпва?
Най-щур е Никола. Но пък е и най-добрият човек, когото познавам, и всяка беля му е толкова невинна, че никога не можем да му се сърдим. Най-много отстъпвам аз, колкото и да е странно това за един овен 😊
Какво най-много обичате дa правите, когато сте всички у дома?
Да се гушкаме е най-любимото ни занимание. Часове можем да прекарваме гушнати, говорейки си. Другото, което обичаме да правим заедно, е да готвим. Децата вече могат съвсем самостоятелно да направят различни десерти, да си сготвят яйца по различни начини, да забъркат чили кон карне, че дори и да направят сос „Бешамел“.


Имате ли някакъв собствен семеен ритуал? Такъв, който може би другите семейства нямат?
Заспиваме гушнати. Но може би това, което е най-типично за нас, е, че ние никога не се лъжем. Колкото и труден въпрос да са ми задавали момчетата, никога не ми е хрумвало да ги излъжа. От малки те знаят, че лъжата не е добре дошла в нашето семейство и колкото и да е трудно или каквито и последствия да носи, си казваме само истината.

Като различно занимание през лятото гледаме зеленчукова градина. Там произвеждаме малко зеленчуци, съвсем недостатъчно да ни изхранят, така че си купуваме всичко, но се наслаждаваме на това да гледаме как от семчица през пролетта се стига до беритба само след няколко месеца. Доставя ни удоволствие да си правим градината красива. Да си правим алеи с плочки (вече сме много добри, редим ги по конец), да садим цветя за допълнителна красота. Вързали сме си хамаци там и си прекарваме свободното време с гледка към нашите домати, моркови и салатки.


Как започвате деня си? А как го завършвате? Кой е любимият ви момент от деня?
Започваме го с битката да се събудим. И тримата сме поспаливи. Дори като бяха бебета, те не се будеха преди 10, и отиването сутрин на училище е истинско изпитание за нас. Но въпреки трудностите, децата нито един път не са закъснели за първия час и тримата се гордеем с това. Завършваме деня си, като си говорим за нещо от деня, чертаем планове за утрешния ден или просто си мечтаем и планираме пътешествия. Обичаме всички моменти, в които не бързаме. Харесваме животът ни да е лек, без стрес и с бавно темпо. Да се наслаждаваме, а не да препускаме през дните.
Къде обичате да прекарвате свободното си време?
Най-много обичаме да пътуваме. Любимите ни държави са Италия и Гърция. Харесваме кухнята им много. И вкъщи често готвим средиземноморски ястия. За тях най-важно е качеството на продуктите. То е важно за всяко готвене, но при средиземноморската кухня компромисите са невъзможни. Когато пътуваме, събираме идеи за рецепти и после се наслаждаваме да ги приготвяме вкъщи.


Кое е любимото ви място във вашия град? Защо го харесвате? Какво правите, когато сте там?
Живеем близо до НДК и често сме в градинката му. Харесва ни това, че там имаме възможност за всякакви игри. Има пространство и зеленина. Там ходят и приятелите и съучениците на децата и се получават много щури забавления. Понякога пък просто тримата си караме тротинетки.


Колко често пазарувате в Lidl?
Пазаруваме всеки ден. А понякога и по два пъти на ден 😀 Магазинът на „Раковска“ е на две минути от вкъщи и често прескачаме до там. Държим много на свежите продукти. Никога не купуваме повече хляб, отколкото ни трябва за деня, например. Защото обичаме да е прясно изпечен и ухаещ. Често пъти отивам до магазина сутрин, докато децата се обличат и приготвят за училище, и им купувам топли хлебчета за закуска и за сандвичи за училище. Щом ги изпратя, пък ходя за по-сериозно пазаруване – плодове, зеленчуци, колбаси, месо. И биричка за мен.


Правите ли си списък преди пазаруването? А случва ли се да го надхвърлите? Колко често? Какво най-много ви изкушава?
Правя списък, за да не пропусна нещо и да се връщам. Веднъж три пъти ходих за един продукт и три пъти купувах други неща, които харесам, и се прибирах без нужното ми. 😀 От тогава ходя със списък. Но винаги го надхвърлям. Особено ако съм с децата. Те ядат много плодове. При по-малко от три различни вида плодове вкъщи, за тях ситуацията е паника и възгласи: „Мамо, нямаме никакви плодове“. Та с тях купуваме всичко от щанда с плодовете и половината от зеленчуците. Никога не пропускаме авокадо. Ядем го в салата и си правим шоколад с него, затова се запасяваме със сериозни количества всеки ден. Изкушават ни също колбасите от дивеч или конско месо, както и италианските колбаси и сирена. Обикновено след Италианска седмица хладилникът ни дълго е пълен с разкошни видове от тях. Вечер си правим плато с мезета и си похапваме, докато гледаме телевизия.


Кой е любимият ви продукт в нашия магазин?
Много са. Не мога да избера един. Имаме огромен списък с продукти, които никога не купуваме от друго място. Сред най-любимите ни продукти са всички плодове и зеленчуци и особено авокадото, заквасената сметана Pilos, сиренето Milbona в цилиндрична метална кутия, горгонзолата, доматеното пюре, шоколадът, вайс бирата и всички био продукти.

Много харесваме и нехранителните стоки. Купили сме си всякакви уреди за кухнята, както и всякакви неща от градинския асортимент. Децата обичат да „изобретяват“, което означава да дялкат, коват и лепят. Така че и инструменти, лепила и помощни материали купуваме често. Следващото им желание е да им купя винтоверт, затова следя старателно брошурите за него 😀


Защо ги харесвате?
Всички любими продукти ги харесваме заради качеството. Като се започне от хранителните продукти и се стигне до инструментите, предлаганите от Lidl стоки са доказали качеството си в нашите очи. При това са на отлична цена.
 

Колко може да изядете от него?
От авокадото изяждаме по една мрежичка на ден. От горгонзолата понякога и по три опаковки на ден не ни стигат. А за вайс бирата ще си замълча 😀


Имате ли любима рецепта с този продукт?
Шоколад от авокадо правим, като с пасатор разбиваме авокадо, какао и кленов сироп до гладка смес, гъста като течен шоколад. Какаото в Lidl е много добро. Кленов сироп също купуваме от там, когато е Aмериканска седмица, и е отличен. Другата ни любима рецепта е със заквасена сметана и плод по избор, плюс 3 лъжици захар. Разбиваме всичко това с пасатора и го слагаме в машината за сладолед. Получава се отличен плодов йогурт. Най-любим ни е с лимон или ягоди и боровинки.


Ако трябва да го препоръчате на друг, какво бихте казали – защо трябва да го опита?
Препоръчвам на хората да опитват всякакви плодове и зеленчуци. Това са продукти, които трябва да се консумират по много и всеки ден. В Lidl има манго на невероятна цена. Винаги има хубави банани, ябълки и круши. Цитрусите са сочни и вкусни, а сезонните плодове са винаги качествени. Същото важи и за зеленчуците.


Витамините и минералите са много важни за здравето. И те трябва да се набавят с храна, а не с изкуствени добавки. Другото важно нещо е киселото мляко. То е и пробиотик, и съдържа важни аминокиселини. Иска ми се българите да се хранят по-здравословно и да включват повече от тези продукти в менюто си.

 

LIDL изисква от доставчиците си всички плодове и зеленчуци да произхождат от ферми, чиито производствени процеси са GLOBAL G.A.P. сертифицирани.

Виж повече ТУК
Малката жена с голямата усмивка Автор: Мария Пеева/Мама Нинджа | Прочети статията
Покажи съдържанието
Скрий съдържанието

Лора… Как си отива на името тази жена, едновременно крехка и силна, нежна и безстрашна.
Запознахме се покрай блога ми, но се срещнахме на живо, когато държеше едно чудно ресторантче в центъра. Отидохме с тайфа приятелки, нагости ни вкусно, разсмя ни, откарахме до късно в сладки приказки. Обичам да се срещам с такива жени и в живота ми винаги има място за тях.
Ако трябва да опиша Лора с една дума, тя ще бъде майсторица. Каквото подхване, отръки ѝ идва, а най-любимият ми момент е, когато ни разказва за това. От устата ѝ всичко звучи толкова лесно и приятно. Ще ви призная, че тя е човекът, заради когото реших, че ще си имам истинска зеленчукова градинка някой ден. Така интересно беше описала как се е научила сам-самичка, как с децата заедно са извървели целия път от посаждането на малкото семе до откъсването на зрелия плод, че си казах – защо да не опитам и аз.
Е, този проект малко се поотложи, но Лора продължава да ме вдъхновява за какво ли не. Например с превъзходните си рецепти, които редовно споделя в кулинарната ни група. Някои са солени, други люти, киселки или сладки, но имат нещо общо. Всички са с един и същи вкус.
Вкус към живота. :) Ето как учи на това и децата си:

„Преди доста години (може би около захранването на голямото ми дете) четох за това как човек свиква с вкуса и заобичва нещо. В едната си част е валидно не само за деца, но и при възрастните, но понякога при възрастните става по-бавно.
Най-важните принципи бяха два:

- Каквото детето яде през първите 3 години в живота си, това ще му остане любима храна през живота. Следователно, ако яде плодове, зеленчуци, варива, месо и т.н. това ще е моделът на хранене през живота му въобще. Ако яде чипс, сладкиши, сандвичи, то това ще се превърне в неговото умами. Ето защо вредните храни не бива да бъдат давани през първите 3 години на детето. (Спазвах това правило, включително децата ми до 2-годишна възраст не са яли захар въобще, зрънчо, кола и други не са опитвали и до днес и към настоящия момент тази теория при нас се потвърждава – вече са на 7 и 8 години и обичат да ядат всичко, което съм им давала от захранването до предучилищната. Нито един продукт или ястие от тогава не е минало в графата „Аз такова не обичам“.)

- Вторият принцип е, че за да разберем дали наистина харесваме вкуса на нещо, трябва да го опитаме три пъти (при възрастен човек, понякога може да са необходими 4 или 5). Но не 3 хапки на един път, а 3 отделни пъти (дни). Ако след 3-ия не ни харесва, значи не бихме свикнали с този вкус. Но най-често след 3-ия опит свикваме с вкуса, проявяваме любопитство към тази храна и започваме да харесваме вкуса ѝ. Аз по този начин проядох много неща, включително суши, което при първото опитване ми беше много неприятно, но си наложих второ и трето опитване и сега ми е една от любимите храни.
Този принцип по отношение на децата ми съм съчетала с книжката „Яйца зелени и колбас“ и, още когато децата ми бяха съвсем малки, се разбрахме, че за да не става като в книжката, винаги ще опитват нещо и тогава ще решат дали им харесва. Като съм обяснила за 3-те опита и сме се разбрали, че под опитване, разбираме 3 пъти. Сега, макар и преминали възрастта на книжката, опитването по три пъти стана техен навик.
Днес за пореден път се убедих в действието на 3-те опитвания. Миналата година за първи път на два пъти им правих лозови сармички (зелеви и чушки си ядат от малки, макар самата чушка и зелето понякога да ги ядат, друг път само плънката). Първият път се намръщиха и казаха, че не им харесва. Втория път опитаха по една хапка с нежелание и казаха „пак е гадно, но става, ако си много гладен“. Днес беше 3-тото опитване. Направих им с едни замразени листа от същите, с които готвих през лятото. Като ги видяха, казаха: „Ооо, малки сармички, добре, ще ги опитаме пак“. Изядоха по две и казаха, че са много вкусни. И официално лозовите сармички са вече в менюто им.
Дали онази статия, която четох е била вярна, не знам, но е факт, че при нас проработи. И реших да я споделя с вас.

А аз избрах да споделя с вас две от зеленчуковите ѝ рецепти.

 

Посоле

Днес правих друга от любимите ми супи – „Посоле“.
Мексиканска е и в оригиналната рецепта има лют пипер. Аз заради децата я правя сладка. По принцип е свинска, като може да се ползва пилешки бульон, но аз имах още от телешкия плюс от самото телешко, така че я направих с тях. (Даже метнах вътре костния мозък и го пасирах и даде допълнителен аромат).
За тези, които не я познават, давам рецепта, както аз я правя:
- глава лук
- голям морков
- две червени чушки (без семки)
- чесън
- бульон
- доматено пюре - лъжичка и половина
- сол
- черен пипер
- червен пипер (може и лют)
- кимион
Слага се всичко в тенджера да се свари. Щом е готово се пасира, за да е плътен сосът (но не като крем супа, а по-рядко).
Добавят се:
- месо на парченца
- царевица
Щом е готова се сервира с:
- резанче лимон (още по-добре лайм)
- репичка нарязана на тънко
- маруля (салата, айсберг или друго зелено, може даже киселец) също фино нарязана.

 

 

Кимчи
Направих за първи път в живота си кимчи.
Ползвах за база рецептата на Стамен Стаменов от групата „Ферментиране на храна“. Направих леки корекции, съобразени с моя вкус – никакъв чесън, много малко лук и зелен лук само една връзка. Но прибавих рибен сос, защото знам, че го има в оригиналната рецепта.
Оригиналната рецепта е с лют червен пипер, тук масово се слага сладък. Аз сложих и от двата, за да не е много люто, но и да не е съвсем сладко.
В снимка слагам рецепта на продуктите. Също и снимка от кои продукти се прави пастата.
Листата на китайското зеле се измиват и се подреждат в съд, като всеки ред листа се поръсват обилно със сол. Натиска се с чиния и се притиска. Така седи 24 часа. Пуска много вода и 200 мл от нея се ползва за пастата.
Ориза се вари в немного вода, като е сварен почти да няма течност.
Ориза, заедно с пстаналаъа му течност (за това е важно да не е много) се пасира със солената вода от листата плюс ябълката, джинджифила, лук, чесън, захар, рибен сос, червен пипер, репички.
Настъргват се морковите и ряпата, нарязва се зеления лук. Тези съставки се смесват с пастата и отцедените листа се редят и мажат с плънката - ред листа, ред плънка. Моите снимки са от мазането и листата. Завършва се с листа. Притиска се (ползвах чиния), като е дибре веднъж дневно да се натиска с ръка.
Седи на стайна температура, докато ферментира. После се съхранява в хладилник.

 

Вдъхновяща жена, нали? Семейството на Лора, Емил и Никола Райчеви от София са майските посланици на Lidl, чрез които откриваме както любими продукти във веригата, така и интересни хора с вълнуващи професии и занимания от близки и далечни кътчета на България. Следващото усмихнато семейство очаквайте през юни. А междувременно, в Lidl можеш да откриеш разнообразие от продукти за вкусната и балансирана трапеза на семейството си, все така на добри цени.
Tук може да прочетете за Елеонора и Калоян от Видин - мартенските посланици на Lidl, както и за Вася и Пламен от Дупница – посланниците от месец април.